КЛАБУ̀ЧА СЕ, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Индив. Въртя се, вия се, смесвам се. Не му държеше да изкрещи заповед (пък и не знаеше каква, тъй страшно се клабучеше всичко в главата му). В. Мутафчиева, ЛСВ I, 472.
